noise

better I

2008-04-22T12:36:00.000+03:00

Self Portrait 1

2008-04-01T21:23:00.001+03:00

1 означава че ще има още

body

2008-03-15T16:46:00.000+02:00

draw me, draw me not

2008-03-11T15:27:00.000+02:00

Who Am I?

2008-03-09T20:27:00.001+02:00

to be continued

Хаха

2008-02-14T00:47:00.000+02:00

Snowboard Vacation

2008-01-16T15:36:00.000+02:00

още една история в картинки за супер-хипер-ултра-мега-гига страхотният уикенд на 12-13 януари в Бузлуджа.Имаше от всичко.Не бих променила нищо.Беше друг живот.Със сигурност ще отидем пак.Не мога да опиша.Няма да забравя. Млъквам.млъквам.млъквам
Снимала съм малко, защото фотоапарат в джоба ти не е най-удобното нещо, което можеш да си представиш, докато караш каквото и да е.Бяхме отседнали в хижа Малка Бузлуджа аз, Катя, Ицо от нейният клас, Киро, Явор, Морган и Пришълецът.В събота с нас караха още Емо Беров, Доктора, Мариян, Кочо (Качо или Коча - не ми стана ясно) и брата на Морган - Николай.Те си тръгнаха вечерта, но на другия ден дойдоха Бертата, Зуйо, Яската и още разни хора, но не мога да се сетя.Изброих ги за да наблегна на голямата и весела групичка, която бяхме, и най-вече на идеята, която обединяваше - просто да караме.В неделя се качихме и до резиденцията на Тодор Живков, където пък снимахме с гсма на Киро.Събота и неделя бяха смях, адреналин, падане, новообранци, смях, ново, смях ииииии всички дружно станахме Ивайло.
В събота се изхитрихме да си направим дървен рейл, или по-правилно пейка, по която да караме.
в розово съм аз :).това е първото ми плъзгане на дървена пейка.приземих, йе :)
земи тая агресия в моргана!
внимание - пришълеца кара за втори ден!
долните снимки са вече от вечерта в хижата.Мисля, че най-култов си остава момента в който, кой знае защо,(не че не бях пила), но реших че всички се казват Ивайло.Нямах никой конкретен Ивайло предвид, но реших, че така е правилно.И обяснението - "Всички мъже с къса коса се казват Ивайло".гмо, от тогава на бъзик продължаваме да сме Ивайло."Ивайло, не минавай оттам, ще минем през гората","Ивайло мръдни от огъня, че ще се запалиш", ивайлоивайлоивайло.
В неделя се наложи малко да покатерим, но накрая стигнахме до така известната резиденция на Тодор Живков - Летящата Чиния.От там са и тези суперски снимки:
нашите рапърски момчета - отляво-надясно: ивайло,ивайло,ивайло,ивайло.Това е краят, след който следва продължение.За всички заинтересовани - не сме придивирчиви към компания.

Kiss

2008-01-04T13:42:00.000+02:00

Мисля, че сега има твърде малко хора които забелязват красотата на целувката.

The Death Of The Surfist

2007-12-20T12:21:00.000+02:00

with a brush and a drop of paint I can kill you all

Наръчник за сваляне на момичета

2007-12-17T00:04:00.000+02:00

От позицията ми на момиче и на доверена приятелка на някои момчета мисля, че има нещо много неясно в общуването между ♀ и ♂. И така, как не трябва да се опитате да накарате момиче да ви хареса? Как трябва да мине първата любовна среща? За какво да й и за какво за нищо на света не бива да й говорите?

Моля ви се, наистина, вероятно нищо не ви е направило момичето, че да й говорите за картофи! Още по-зле - да й разказвате как обичате да копате картофи на село, обича ли тя да копа картофи на село, обича ли картофи соте и че пържените картофи са вредни. Добре ще е да отбягвате също и теми като политика, линукс, религия, кламери и любимата на всички мъже тема - сране.
Никога за нищо на света не казвайте толкова апокалиптични неща като "Знаеш ли, шансът да ни срещне съдбата точно нас двамата и точно сега е 1 : 10000000, не ти ли се струва ужасно съвпадение?".Не, не ни се струва.
Мъже, не бъдете страхливци. Истината е,че ние жените търсим силни,смели и властни мъже с характер, а не лигави мухльовци. Така че вместо да си мислете "Тя сега не ми отговаря, по-добре да не й досаждам, дали пък сега не си чати с някой друг мъж..." я заговорете вие. Кво пък толкова, ако наистина ни досаждате има твърде много други начини с които да ви го покажем.
Кажете й, че е красива.Не е нужно да е на лунна светлина, под терасата й и с китара под ръка, едно непринудено "Ти си кракива." върши много по-добра работа. Ако знаехте само колко време отделяме за тези три думички...
Кой знае защо малко по-малко от половината население на света е решило, ча да напиеш едно момиче е най-лесният начин то да те хареса.Ами не.Най-малкото на другия ден то едва ли ще си спомня нещо, а и да си спомня няма да е нещо хубаво.
Бъдете оригинален.И интелигентен.Направете ни впечатление.Оставете материал, който да бъде обсъден по-късно в компанията на сладкодумните ни приятелки.Например говорете ни за Африка, Титаник, Гео Милев, подарете ни звезда, улична табела (което пък вече не е толкова оригинално), а защо не и оригами? Изобщо бъдете различен от вичко, което сме виждали досега.
Бъдете кавалери.Отваряйте ни вратите.Подавайте ни палтата.Не псувайте.Не говорете на "ма","уе","фак","койтуй","еба","въх".Не се оригвайте, не пърдете, не мляскайте...

Първите две са по реален случай. Когато ги чух не знаех дали да се смея на глас или да съчувствам. И все пак ще се застраховам. По-горе е личното ми мнение, постарах се да го приподнеса възможно най-универсално - демек да го кажа така, че да важи за повечето момичета.

One regular day of my life

2007-12-10T23:07:00.000+02:00

сигурно има поне пет правописни грешки...виж

Колко точно тъп е Генади?

2007-12-08T18:28:00.000+02:00

[no' stop]гената[ каза: good question
Simonе каза: :) what is a woman without a man
[no' stop]гената[ каза: but after all u are right- the woman is not a man("man" in the sense of "human")
[no' stop]гената[ каза: or otherwise:
[no' stop]гената[ каза: "жината ни е чувек"
[no' stop]гената[ каза: :D
Simonе каза: niee
Simonе каза: jienata e boginia
[no' stop]гената[ каза: (rofl)
[no' stop]гената[ каза: (rofl)
[no' stop]гената[ каза: (fubar)
[no' stop]гената[ каза: are u OK???

Calender 2008, pa

2007-11-30T16:48:00.000+02:00

It`s my fathers birthday tomorrow, so I decided to make him something hand-made and special (as usual). The monthly pictures are my drawings, photos with my sister or even my mother before her marriage. You can also see some kinds of losungs, and the monthly names - everything except the name the way it should be :) It was very fun to do it, hope you like it too :)

Сърца

2007-11-28T23:53:00.000+02:00

една от онези картини, които така и не видяха бял свят...
Георги Димитров и Симона Бунарджиева

Какво се случва в училище?

2007-11-27T14:27:00.000+02:00

Вие, уважаеми читатели, сигурно много добре знаете, че някои институции (визирам средното учебно заведение) стига да поискат, могат да бъдат особено скучни. В комбинация с топлото зимно напичащо от прозореца слънце всичко което искаш е чисто и просто да заспиш. Да, но понеже това не е особено етично трябва да измислиш нещо.
Използвала съм само ножица, хартия и балсам за устни (Nivea с passion fruit).Никакво тиксо, лепило или дъвка.
знам че това е трудно за разбиране, но в същност е балеринка.най-долу виждате поличката (пачката), двете огънати по-горе са ръчичките, а най-горе онова на правоъчълничетата е бретона. Прилагам и снимка в профил, която, е надявам се, да ви олесни.
виждате вдясно нещо огънато - това е косата. (на живо изглеждаше по-добре тази балеринка)
това е смелият китаец. на шапката можете да видите как с жорко играхме на морски шах.
накрая за да бъде съвсем интересен часът ни по литература, учителката призова двете ни най-високи момчета да се качат на перваза, за да ни правят сянка от слънцето. да, да, не си измислям!
на снимката виждате пламен (в жълто) и стилиян (в розово).

Мобилно видео?

2007-11-12T22:23:00.000+02:00

Може и да разполагам с цяла снаряжение дискове с графични програми и да им инсталирам точно trial версията, може и да извикам цял екип компютърни специалисти да ми оправят интернет-връзката а то да се окаже, че кабелчето се е измъкнало, наистина може дори и да изтрия цялата си ел поща, защото си мисля че има вирус, а то просто да съм използвала мишката без батерии, но пък успях на направя вещо, което никой от вас (май) не се сети.Подкарах филми на gsm-a си.
Единственото условие е да е mp4 формат. Клопката е, че трябва да намерите филми в този формат.В арена.бг засега може да намерите много пипнатия 300, в замундата още няколко интересни, а сигурно има и на още места.Вярно че екрана на телефон не е толкова голям колкото на телевизор, но , замислете се, ако приемем че гледаме телевизора отдалече, а екрана на gsm-a отблизо, сигурно стават един размер, нали?
Пък и в крайна сметка говорим за филм на cell phone все пак, нека не сме прекалено критични.

Българска му работа!

2007-10-14T16:00:00.000+03:00

Ако сте двама нормални българи, жертва на инфлацията, високите цени, Топлофикация и Банката и сте останали без жилище ето една много лесно приложима идея за топъл и уютен дом, без кредит и особено скъпи материали. Всичко от което се нуждаете е рекордно издържлив кон и малко въображение.

Ето как действа проекта:

е конят, койно движи цялата работа :) Не му е лесно, но такъв е животът.
е мъжът-българин-коняр, този който управлява конят.
е ръчка, която като се дръпне задвижва метлата отзад, която пък потупва конят, който пък не е достатъчно бърз или работлив
е складът, където се съхраняват всички хранителни продукти на които пише "Да се съхранява на сухо и тъмно място", тъй като това е единствената стая с пердета и далече от тръбите с вода.
са някои други тезгяха, пълни с терлици, търмъци и търкалца
е модернизирана тоалетна, забележителна най-вече с това, че е открита и можеш да наблюдаваш другите хора. Освен това е много удобна за проветряване.
е облегалка за крака за пълно удобство.
Това ми хрумна от Ицо. Това са стелажи за комикси и книжки, които можеш да почетеш, когато си в нужда.
е разбира се, тоалетна хартия.
е подвижен чадър, който, поставен над тоалетната, предпазва от стичащата се вода от тръбата горе, и отместен не пречи на водата да почиства, сещате се
е отходната тръба
е спалнята на двамата ни герои, украсена с приятни снимки и картини, меко двойно легло със завивки на сърца. Горе дори има няколко закачалки за ненамачкани дрехи. Вместо врата има нещо линолеумно на слънца, което може и да се разпъва
е некъсметлийско число и ще го изпусна
е специално колело, което задвижва връзка на която стопанката окачва изпраните дрехи
стопанката
Тук се стича дъждовната вода, която се пригодява за ползване
тръбата по която се стича водата
от тук се стича преварената вода, преди да попадне в
резервоара.
Тръба с кранче, която нашите герои използват за чешма, пране на дрехи и за измиване на тоалетната
...от тук продължава тръбата...
... където стана на душ. И нашите герои си имат нужди...
импровизирана душкабина. Пак нещо линолеумно и разпъващо се, но този път на цветя :)
сапун, окачен на разтягаща се връзка. Така може да бъде използван в банята, без опасност да се изхлъзне, загуби или да падне някъде на земята, и от стопанката докато пере дрехите.
е нещо, което събира водата, да не се разпличква, подобно на сифон, ама не точно.
отходна тръба и за водата
ветропоказател-гугутка
комин
зад тази шарена постелка се намира чугунена печка, която служи за отопление, готвене и преваряване на дъдовната вода
даже нещо се готви в черният съд вдясно
малка градинка
седалки-люлки, на които двамата господари се люлкат, докато похапват
черно-бял телевизор
Дистанционно
люлка-фотьойл за господарката. Има си дори облегалка
люлка-диван за господарят, на която той с удоволствие се излежава, завит с карираното одеялце. Той пък си има възлавница
котката Маца
люлеещ се стол, на който господарката обожава да седи, дакато наблюдава залеза, завита със своето
одеялце

Ето това се казва да гледаш нещата през розови очила :) Качила съм и рисунката без кръгчета и цифрички за да разбирате поне за какво става дума. За нещастие и по вина на ССС (Световната Супер Случайност) точно докато търчах с рисунката към скенера преобърнах една ваза с цветя и залях с вода цялата рисунка. Затова сега има и някакви странни по-тъмни петна.

2007-10-09T14:49:00.000+03:00

" - Коя е фразата с която можеш да отговориш на абсолютно всяко изречение?
- Аз съм глух.
- А коя е фразата с която не можеш да отговориш на нито едно изречение?
- Аз съм глухоням."

История в картинки

2007-09-10T09:01:00.000+03:00

За един от славните походи на GNC (Големи наркомани крю) реших да ви разкажа сега, прибавяйки и част от снимковия ни материал.

участват:
Пейчо
Симона Бунарджиева (аз)
Катя - К8
Христина Каменова
Васил Джагалов
Радина Радева
Ицо Радоев
Мила

персонажи, които не са гореспоменати, но присъстват на снимките са вмъкнати и не са сериозни участници

И така, всичко започна една ясна пролетна утрин
когато веселата компания реши да поеме по стръмният градски път, към хижа България.
Приключението започваше. Никой не беше подготвен за изненадите на съдбата.
Пътувахме с красив избомбен влак (на снимката виждате Funne a.k.a. Чочара, не ме питайте откъде ги знам тия работи)
Пристигнахме на спирката, после вървяхме нагоре - то е ясно и няма нужда от снимки. После пристигнахме и в хижата
Тук вмъкнатият персонаж Генади казва нещо от рода на " О, кво става, майна". Трябва да сте го чували и преди за да си го представите точно, защото няма толкова цветущи думи, които да го опишат.
За съжаление хижата се оказа на толкова отдалечено място от цивилизацията, почти На-Края-На-Света, че нямахме ток и се събирахме в една стая, за да се топлим и за осветление палихме свещи (тчно това прави Тръна в момента)
Разбира се, не трябва да забравяме, че ние сме големи наркомани а и бяхме отчаяни поради липсата на храна и алкохол, затова тряваше често някои от нас да слиза до близкото село за малко стока.На снимката виждате мен купуваща пакетче хероин от, да си го кажем, доста добре предрешеният пимп и неговата курвичка.
Някак си все пак успяхме да се свържем с Червеният кръст и те ни изпратиха за подкрепление няколко малки дечица, за да се топлим по-добре. Светещата лампа прибавих на фотошоп за атмосфера.
Тук Радо и Радина показват благодарността си на ЧК

Вечерта по-късно не издържахме и под въздействието на наркотиците избухна голям купон
Незнайно как дори и на това забравено от бога място дойдоха неканени гости. Дова бяха Доко:
и Майчето, на която най-демонстративно и свалихме сутиена
И после, О, НЕ! Дойдоха ТЕ - ИЗВЪНЗЕМНИТЕ
Бяхме толкова изплашени и дрогирани, че не можехме да направим една достатъчно добра снимка на тях , но от материалите които ни останаха по-късно решихме, че идват от планетата N ATO. На снимката виждаге летящата им чиния в движение:
Някак си, на всеки от групата ни се губят спомени , но това, което разбрахме е,че извънземните имат уникалната спосоност да се вселяват в душата на хората и да ги карат да виждат и вършат разни работи. Вижте Радита на свмката:
или Васил:
За щастие успяхме да конструираме специален апарат, криейки се в хамбара на хижа България през малкото часове, в които все още бяхма на себе си.
Споихме няколко железни пръта и благодарение на +-овидният сензор можехме да уловим мислите на жертвите, които се прожектираха на мобилния шлем, които носи моделът вляво. Улавяхме само човешките мисли, сиреч на жертвата, което ни предпазваше от възможността да ни обладае извънземната мисъл. Така прекарахме няколко щастливи минути наблюдавайки халюцинациите на приятелите ни. Ама че смях! Радина, например, виждаше китайки!:
Докато бяхме под контрола на НЛОтата всеки вършеше наистина странни неща:

(прекъсване за реклама)
пийте Каменица - нашият генерален спонсор на похода!

В крайна сметка успяхме да открием слабото място на извънземните - човешката слюнка! Оказва се че при докосването на слюнката с тъканта на извънземната кожа нашити ензими разградат техните клетки до пълното им изчезване! Затова ние се барикадирахме и почнахме да ги ... плюем!:
И така завърши нашият славен поход на хижа България :) С победа!

Чаааао!

Ретро парти - внимание към детайла

2007-08-12T10:20:00.000+03:00

Идеята ми хрумна докато пътувах със стар автобус към къщи.Реших, че ми се ходи на тематично парти, и то не какво да е тематично, а ретро.После пък се сетих, че не съм правила одтавна (още от рождения ми ден) парти.И така - идеята беше следната: поканените трябваше да се облекат наистина ретро, без особено значение дали ретро от 20-те, 40-те или 60-те. Щях да направя покани даже - едно заради гъзарийката, и второ така поне си сигурен, че няма да има навлеци.Ето как изглеждаха трите вида покани:
Третото особено ми хрумна, когато гледах един стар американски филм за анонимните алкохолици.Купих лейбъли (това е самозалепваща хартия, предварително разграфена на лепящи се правоъгълничета).На всяко най-горе написах HELLO my name is следвано от поле, където всеки трябваше да си напише името, и отдолу накякъв характезиращ го текс, от рода на:
I`m the everything-drinker and nothing-bringer
I`m the one, who came first
I are blonde
Аз съм Барби
Аз съм пичът с големия... инструмент
Аз съм трикрако манго
Аз съм хомо-хемо

ето нагледно:
И тъй - схванахте ми идеята. Важно допълнение къв детайлите беше и диско топката от Ицо.За съжаление не можахме да намерим къда да я окачим в стаята, където имаше най-много хора, затова тя увисна в моята стая, точно до леглото ми (йееее) иии... просто беше много хубаво. Сега разбрах какво толкова им намира Ицо на тези диско топки.

Как се бях облякла аз ли? - с една черна кадифена пола, отдолу с линия от черни пайети и талия до над пъпа, и бяла риза с "маншети" май се казваше онова като дантелки отпред. Важно е, че наистана беше ретро.

За съжаление нямам снимки, защото някак си, никой не беше взел фотоапарат със себе си, а пък аз моят го бях дала на Мила, която замина на някакво обучение от Червения кръст в Турция. Наистина, жалко защото снимането на партита е едно от любимите ми неща, и партитата са единственото нещо, на което снимам с удоволствие.

Музиката беше, ами ретро. Бях отделила предишният средобед само на сваляне на ретро музика, от което ми бяха изтекли очите направо. Имаше много ABBA, Елвис, UB40, AEROSMITH и още доста неща, които вече не помня. А за това, че понякога слушахме Faith No more и други, като че ли не-толкова-ретро-неща не е никак моя вина.

За последният детайл трябва да благодаря изцяло на Кори, който се зае с трудната задача да премести компютъра и всичките му там кабели и монитори от хола в стаята,където беше партито.Мерси.

Класацията - ето с какво това парти ще остане в историята:

Това определено и партито, за което най-много съм се подготвяла
Това е партито на което дойде само 1 неканен човек
Това е единственото ми парти досега, на което не дойдоха полицаи
Това е партито с най-малко изпит алкохол: освен, че и стигна на сутринта разполагахме с половин бутилка мастика, з/4 бутилка ром 2 неотворени PVC-та бира и едно полупълно. Изпити бяха само половин бутилка мастика и малко ром, една бутилка ракия, една водка и 4-5 големи бири. Какво да се прави, ще ги допием на следващото парти.

Ретро парти

2007-08-11T10:33:00.000+03:00

Събудих се. Имах онова отвратително чувство на лайна в устата си. Трябваше ми около една секунда, за да се разсъня и да осъзная, че нещо липсва. Избягал е.На възглавницата до мен имаше някаква набързо надраскана бележка, която се извиняваше, че е нахранила котката с хляб и искаше да забравя нещо. Осъзнах, че съм заспала с лещи, което е едно от най-вредните неща, които можеш да направиш за очите си. Веднага след това осъзнах и, че съм заспала на собственото си ретро парти. Велико. Буквално скокнах и отидох да потърся "оцелели" .Разбира се - останали са вечните кочове Генади и Радо - единия съответно на леглото на сестра ми и другия на дивана в хола.Всички други си бяха тръгнали, как, кога - това не помня. Най-вероятно съм спала дълбоко и музиката е замряла и онова парти-чувство без мен също. :) Шегувам се, но все пак. Трябва да съм заспала към около 3-4ч., поне тогава си спомням, че отидохме да си "говорим".
Съвсем тихо е, и ако не знаеш, че е събота никак не би могъл да си помислиш, че вече е 10ч.Отивам да проверя как е котката с хляба и я намирам ... с хляб. Явно никак не й се е усладил. Сипвам й по-голяма порция от обикновено, като извинение, че съм я накарала да ни слуша глупостите снощи. Взимам храната от чекмеджето под мивката, голямата метална кутия, на която са нарисувани котенца. Връщам се и поглеждам към хола. Не мога да определя дали заспалият Радо изглежда сладък или гаден. Поглеждам към терасата и мисълта за почистването неизбежно нахлува в съзнанието ми, но добре че Радо и Генади са останали. Ще ми помогнат. Много. Мисля, като се събудим и почистим да им пусна "Модерни времена" с Чарли Чаплин - като идеалният завършек за вечерта.
Отпускам се на пейката на терасата и едновременно ми е хубаво и странно. Хубаво - защото, ами просто партито протече яко. Странно - абе защо хората рядко остават за сутринта, тогава е най-яко. Или поне яко, което пак е достатъчно. Досещам се, че като са тръгвали поне някой сигурно ми е оставил съобщение на телефона. И наистина - имам такова, от непознат номер ? което ми изяснява, че не е искало да ме буди и е довършило рисунката (?).Потърсих я на компа- вероятно там трябва да е била, но не я намерих.
Изведнъж ми хрумва, че е 10ч. и че всички спят. И аз пак заспах.

Плюсове и минуси на да си на 18

2007-08-06T19:02:00.000+03:00

Плюсове:

Сервират ти алкохолни питиета и други "съмнителни субстанции"
Караш кола
Можеш да правиш каквото си искаш (стига да е законно, морално, прието добре от общестеството, природосъобразно и да не ощетява другите)
Можеш да пътуваш където си искаш без досадни часове при нотариуси за декларации
Можеш да подадеш оплакване до Общината (до 18 не можеш)
Можеш да се разхождаш когато си искаш по улиците
Можеш да гледаш порно
и да пазариш в секс-шопове
Можеш да караш джет
Можеш да похарчиш парите, които старата ти леля ти е завещала
Можеш да започнеш работа на пълен работен ден
Имаш право на политически глас
Можеш да посещаваш дискотеки и клубове

Минуси:

Можеш да влезеш в затвора
Вашите вече не те издържат (финансово)
Не можеш да се оправдаеш, че не знаеш какво е еднородна полимеризация на 2,4 пропанофосфатосероводород
При посещенията при личен лекар трябва да плащаш 1,80 лв.
Трябва да работиш на пълен работен ден
Трябва да плащаш застраховки, медицинска осигуровка, данъци
И ако караш кола трябва да плащаш автокаско и за нея
По всяка вероятност ще теглиш кредити и трябва да ти връщаш
Ако правиш секс с непълнолетен си педофил
Не можеш да ползваш намаленията в автобусите, летищата, ски-пистите, библиотеките
Майка ти постоянно ти повтаря, че иска да има внуци
Много по-лесно е да те изгонят от работа, отколкото от училище

За мен лично възрастта от 17 години е най-хубавото нещо, което може да ти се случи, просто защото си на границата между горните две, само че повечето забраните не ги спазваш. А и каквото и да си говорим едно нощтно похождение към 2ч. когато си под 18 никога вече няма да е толкова сладко ако ти е разрешено, или пък бирата никога няма да е толкова вкусна ако е сервирана след показа на лична карта

Selling!

2007-07-17T17:50:00.000+03:00

Продавам обувки!
информация за модела:
оригинален модел на Pro Keds , докарани са с куриерска фирма от Америка, Ню Йорк, затова в България ще са уникални и единствени.
номерацията им отговаря на европейската 37,5
не ги задържам, защото не ми стават
не са обувани нито веднъж, следователно не са и носени
цената е 110 лв.
за контакти: оставете коментар и ще се свържа с вас :)

New York, stay calm!

2007-06-15T19:01:00.000+03:00

истината е, че не знам защо харесвам тази картина.В същност знам отчасти - заради цветовете и контрастите.Защото я направих (нарисувах не е точната дума) за около 5 мин, докато чаках да дойде време за срещата.Направих я с някаква нова техника, която открих от лигня, и от нямане на какво интересно да правя в момента.Номера и да задържиш и отпускаш бързо CTRL докато движиш мишката.Получават се някакви подобни абстаркции.
Четвърто, това твърде много ми напомня един нощен, мръсен, буден, провинциален, беден квартал на банален град като Ню Йорк.И пето, искам да отида там!
Ии цветовете, да цветовете.

Конкурс

2007-06-05T14:49:00.000+03:00

Можете ли да познаете на колко години е момичето от снимката?

Бла

2007-05-31T23:30:00.000+03:00

Нощта е самотна, а вънка вали.Колко нечестно, че до мене не си.

Колко жестоко, ужасно, напук, съдбата ми прави, че пак не си тук.

Какво унижение - съвсем съм сама, А ти си накрай на света.

В такова грозно и жежко забвение, в стихове търся спасение.

(моля да не се приема насеризно)

2007-05-16T22:50:00.000+03:00

"Самият подход на химичката е грешен" - мисля си аз.Мисля си, че самия подход на химичката към учениците е грешен."В същност всичко щеше да бъде наред, ако тя отвреме на време даваше по някоя контролна(не съм сигурна, че словосъчетанието "давам контролна е вярно, но свикнах), вместо да изпитва всеки час по няколко ученика" - мисля си аз."В същност цялата омраза към нея и към предмета й от учениците е предизвикана тъкмо от стреса, под който се намираме, преди и по време на час по химия".Мисля си, че мразя химичката и ненавиждам предмета й точно защото знам, че може би, но не е сигурно, че ще ме изпита.В същност химичката изненадващо изпитва наведнъж и по 8-9 човека.И аз понякога съм между тях.И най-гадното е, че точно си мислиш, че вече си изпитан достатъчния брой пъти ии хоп! тя изненадващо изпитва пак теб. Признайте си колко по-лесно щеше да бъде, ако вместо ефекта на изненадата химичката просто постъпваше като някои, в същност всички, учители и обябяваше датите, когато трябва да правим контолни наприме.Даам, самият подход на химичката е грешен.
Ако аз бях учител сигурно щях да бъда нещо като Муртева (учител по английски) и най щях да толерирам старанието, поведението на обекта-ученик в час, и общата му култура.Защото все пак толкова ли е важно колко си е научил от урока, ако утре вече няма да го помниш?А, и щях да бъда ужасно строга към всеки обект, позволил си да ми ти преписва, подсказва, използва пищови и прочие нечестни методи за изкарване на висока оценка.Ааа, за това щях да крещя, пиша 2ки и забележки, пресвивам очи и устни и просто щях да бъда лоша.Защото наистина не мога да търпя хората, които после хващат стипендии на тонове пищови и дебели сметки от смси тип "Помощ от приятел".Добре, май прекалих, от днес ми викайте "Мис Морал".

2007-04-17T17:15:00.000+03:00

А що се отнася до девиантното ми държание...

Women got the power!

2007-03-12T11:20:00.000+02:00

Нескоро се натънах на спор между Виктор и Стефка, на тема, отстъпваща може би по баналност само на "Смисълът на живота", а именно "Кой са по-велики - мъжете или жените?".Разбира се всички по-интелигенти хора биха казали, че място за сравнение няма, че да се спори по този въпрос е изключително глупаво.Но въпреки това темата ме заинтригува, пък и в последствие се натъкнах на няколко факти, които преди незнаех, пък и не ме интересуваха.Та, в крайна сметка се разтърсих масивно из уеб- и буукпространстово (ако позволявате така да се изразя).И ето какво намерих:

Някои от най-великите жени на всички времена

музика:
Арета Франклин - наричана още "Кралицата на соула".прекрасен глас, наистина!
Тина Търнър - жена с характер, жена с глас
Ерика Баду - всички знаете за какво говоря
Едит Пиаф - ако за Франция се говори, че е суперстрана, то това се дължи само на Едит
Трейси Чапман
Шаде
Бьорк
Йоко Оно - освен всичко тя уби Джон Ленън

история:
в същност и там великите жени са ужасно много, но просто са останали безизвестни:
Жана Д`арк
Сюзън Антони - тя е жената, която е пуснала мухата на жените, че и те имат право да гласуват
Майка Тереза
Хариет Тъбман - родена като робиня тя успява да се освободи и по-късно помага и на други роби да избягат през подземни проходи
Маргарет Санджър - една от наи-усърдните жени, борещи се за правата на жените и полова дискриминация.В същност тя убеждава жените, че не е нужно да раждат дете след дете, а да обърнат повече внимание върху възпитанието и здраволсловното им състояние.
Опра Уинфри
Индира Ганди
Елизабет І
Мари Кюри
Маргарет Татчър - най-дълго служащия британски премиер-министър
Елеанор Рузвелт

изкуство:
Синди Шерман
Фрида Кахло - мексиканска художничка, съчетаваща в картините си стиловете сюреализъм, символизъм и реализъм
Вирджиния Улф - писателка, която въпреки малките права на жените успява да "пробие"
Мери Шели - написала е книгата "Франкенщайн", жената на писателя Шели, един от най-добрите приятели на Байрон

друго:
Ада Лавлейс - първия програмист.Дъщеря ня поета Байрон, тя е създала първата компютърна програма, сметална по своята същност

2007-03-08T12:47:00.000+02:00

pffff
golqma sum gad!
razgadah si sobstvenata parola!

Момичета, пазете се!

2007-02-16T15:10:00.000+02:00

Това е тихият ми гняв, отправен към едно несигурно страшно общество.Как така хората могат да пътуват в космоса, но не може една жена да бъде предпазена на улицата?На улицата, от улицата?Как така можеш да свалиш момиче, с един коктейл, можеш да си купиш момиче дори, но въпреки това, жени пак се изнасилват?Как може въпроса да вечерта ти да бъде"Точно на мен ли се падна да пребивам момиче, за да си напъхат оная работа някъде?"?И всичко това се случва във век, когато хората са изобретили електрическа четка за зъби, спестявайки усилията да ги четкаш сам, а все още някъде, някоя жена в момента е сексуално насилвана?

Според едно проучване на всеки две минути една жена във САЩ е изнасилвана.Само на две минути.Само във САЩ.Това означава, че докато четеш това изречение по света около десетина момичета вече са пропищели.

В същност в тази болна тема са виновни и момичетата, и мъжете.Защото едните са глупави, а другите - развратени.

Момичета, наистина, понякога и бабите ви са прави, като ви предупреждават да внимавате.И има за какво.Нека някой да ви изпраща до входа, дори по светло.Голяма част от престъпленията стават когато най-малко го очаквате - често дори и в 1.30 наобяд.За всеки случай си купете спрейче, или нещо такова, и го носете винаги със себе си.Човек никога не знае...

Сноуборд ваканция

2007-02-13T15:33:00.000+02:00

Напълно е възможно написаното подолу да не заинтересува всички, но в крайна сметка става дума за различни интереси.
И така, миналата седмица прекарах една хубава ваканция в компанията за 5-6 дена на добрия стар сняг, планината и дъската за сняг.Беше.... прекрасно.Мястото е френските алпи, компанията е семейството.Е, ако имах и собствен борд и обувки нещата щяха да са още по-супер, но какво да се прави, бордовете не растат по дърветата.Пък и съвсем скоро ще ми падне отнякъде, и от съвсем безплатно.Първите дни не са особено интересни - радвам се, че бях във форма, но карането беше по пистите, така че трябваше повече да внимавам, да не ме блъсне някой, и не можах да се отпусна съвсем.
С изключение, че в единия ден случайно ни забеляза някакъв професинален фотограф и направи истинска фотосесия мен и сестра ми.Снимките се получиха доста сполучливи, но са на хартия а скенера ми е кофти, пък и ме мързи.Но ето една примерна(снимана папарашки от баща ми, докато фотографа ни правеше други, доста по-добре снимки)

А последния ден... Последния ден намерихме човек, който да ни заведе на върха Мон Бланк и от там се спуснахме през девствения прекрасен мек току-що навалял паудър!Беше страхотно, и опасно в същото време.Даже като слизахме отначало трябваше да ни завържат всички заедно с въжета.За да може ако случайно някой падне, другите да го задържат.А и отделно по самия склон имаше кухи дупки, покрити със тънък слой сняг.И ако стъпиш на тях падаш...и не ти остава нещо друго освен да чакаш някой случайно да те види, да има въже и да те спаси.В същност даже ни се наложи да спасяваме един такъв "пациент":
а глетчера, върху който сме карали накрая се оказа, че на места е кух, и са изкопани изкуствено пещери.снимах се до една от тях.

man can fly

2007-02-11T10:11:00.000+02:00

Това още веднъж доказва, че пред човека няма граници.Не може да го спре нито слаб стомах, нито тесни обувки, нито страх, нито дори гравитацията.В същност ако поиска, човек наистина може да полети.И тогава вече няма значение дали ще падне.

PINK is the color

2007-01-30T23:53:00.000+02:00

Боядисах си косата в розово.Засега нямам снимка, но после ще кача.Мисля, че много ми отива.Дълго мислих дали да го направя - но, виж, розова коса винаги е била моя голяма мечта.

Десетте най

2007-01-28T17:43:00.000+02:00

Току-що минаха десет от най-тежките минути, на които съм била подложена ever.Оказа се, че наистина чакането е ужасно.А не вярвах.
След десет от най-тежките ми минути се чувствам лека-лека.Хаха, мисля, че ЛЕКА е най-точната дума.Но вие разбира се, изобщо си нямате на представа за какво става дума.Хммм :)
Просто искам да кажа, че ми е прекрасно.Просто е... красиво, и слънчево, и ... не ме очакват никакви радикални промени, и абе това са десетте най-хубави минути, на които съм подложена след десетте най-гадни.

Благодаря!

2007-01-24T22:51:00.000+02:00

уморена

Долу порното!

2007-01-23T13:03:00.000+02:00

Долу порното!Да живее еротичният разказ!

Лутайки се сред уеб-пространството останах меко казано отвратена от начина, по който се представя секса в порноиндустрията.Грозни, прекалено силно нагримирани жени се съвокупляват (по-точната дума, в същност е "чифтосват") с също толкова грозни, противни, мръсни мъже.Мисля, че всички знаете за какво говоря.Това ме подтикна да потърся дали има друг, по-красив начин.А друг начин, знаете, винаги има.

Открих го под формата на разказ, където нещата са по-скоро загатнати, а камерата не бърка в путката на кучката.Не се и продава, едва ли би се комерсиализирал, не прихващаш вируси от него, и още куп положителни причини.Освен това не си тъп зрител, като при порното, ами по-скоро герой в разказа.А мацката винаги е красива, сексапилна, чувствена.А момчето дава всичко от себе си тя да свърши.В същност еротичният разказ е една приказка, след която винаги следва щастлив край - как всички са доволни - и мацката, и ебача, и читателя дори.Понякога е прекалено магическо дори - но какво от това?

Има едно сладко, захарно чувство на езика ти, треперещите пръсти и топлината там горе, между краката.Да живее еротичният разказ!

In the ghetto

2007-01-16T10:39:00.000+02:00

Elvis Presley - In The Ghetto

As the snow flies
On a cold and gray Chicago mornin'
A poor little baby child is born
In the ghetto

And his mama cries
'cause if there's one thing that she don't need
it's another hungry mouth to feed
In the ghetto

People, don't you understand
the child needs a helping hand
or he'll grow to be an angry young man some day

Take a look at you and me,
are we too blind to see,
do we simply turn our heads
and look the other way

Well the world turns
and a hungry little boy with a runny nose
plays in the street as the cold wind blows
In the ghetto

And his hunger burns
so he starts to roam the streets at night
and he learns how to steal
and he learns how to fight
In the ghetto

Then one night in desperation
a young man breaks away
He buys a gun, steals a car,
tries to run, but he don't get far

And his mama cries

As a crowd gathers 'round an angry young man
face down on the street with a gun in his hand
In the ghetto

As her young man dies,
on a cold and gray Chicago mornin',
another little baby child is born
In the ghetto

Always Coca-Cola!

2007-01-13T10:03:00.000+02:00

слънчевите лъчи се прецеждат през косата ми.много много цветове около мен
не спирай
просто искам да ми кажеш "не спирай"
ако бях животно щях да съм бялата мечка от Кока Кола
ако бях напитка щях да съм Кока Кола
ако бях песен щях да съм Always Coca-Cola

йе.животът е хубав

2007-01-12T18:37:00.000+02:00

имам комп, имам комп, имам комп, имам кооомп!!!

Новости

2006-12-27T22:49:00.000+02:00

Нещо ново покрай и за мен.
Имам аккаунт в Сладур.ком, виж!
и честно казано просто съм отвратена от глупавия и неподреден начин, по който е организиран сайта.От него по-зле се работи само с ДевиантАрт :)
За Коледа нашите се надпреварваха да ми подаряват парфюми, от които никои не ми хареса.Докато една скъпа приятелка и един скъп приятел ме изненадаха страшно хубаво като ми подариха съответно красиво секси бельо и ръчнонарисувана картина+роза.Харесвам ги защото първият жест показва някакви задълбочени отношения с приятелката, защото не можеш просто ей така да подаряваш бельо.Вторият показва, че все още има и мъже, които не са забравили колко разчувстваща може да бъде дори и една тривиална роза.А пък едва ли има по-скъп подарък от нещо, което сам си направил :)
Прослушах Анимационерите, и съм страшно страшно страшно доволна.Толкова, че ми се иска пак да направя някое парти и да ви ги покажа.Try Animacionerite - Snowboard.
Двата коледни смс-а, които ми харесаха най-много гласят:
"Симонке, честит празник! Много купони и продължавай да се бориш за каузите си, любов и цветя!Деница и Димана Шишкови"
"Мяу мяу, мяяу мяаау мямяу.Мяу мя мя мяу.Превод на кучешки: Бау бау, бааф бау гр-р-р, бау.Буф уоф уоф.Бау! Да се чете с подходяща интонация - ВЕСЕЛА КОЛЕДА!" - това е от радо :)

mind{less}

2006-12-20T23:34:00.000+02:00

http://artlikenoother.com/

Аз харесвам...

2006-12-13T13:42:00.000+02:00

исках да ви изброя няколко неща, които обожавам, и без които, струва ми се, не мога

elvis presley - кралят на рока. няма нещо по-хубаво от елвис, когато вали дъжд. или когато ти се плаче. или когато си гладен. или когато ти се спи. няма нищо по-хубаво от елвис.

грамофони - никога не съм имала, но винаги съм искала.да си го пуснеш, да се върти плочата.да ги има онези специфични съскащи тонове, както и певицата, която пее на италиански, (гледай Спасяването на редник Раян, сцената в малкото селце, когато чакат германския полк)

pink floyd - странната им музика ме кара да настръхвам, а те наистина са странни.

ръчнонаправените подаръци - правя ги постоянно, а и те винаги са изключително ценни

смсите от Георги в 4 часа сутринта.смсите от Георги, и тениската на Героги също.А защо не и в 4 часа сутринта?

Деница - пингвинчето.Тя знае, или поне би трябвало да знае защо.

Цветятя - заради Малкия принц.И защото са прекрасни.Винаги :)

ромскола - мммм

Екзюпери, Стайнбек най-вече.Или по-скоро целия свят на книгите.

Човешката суета.И да искам на мога без нея.Но пък и е толкова сладка - кокетничене хихи :)

фотоманипулацията

красивите предмети. Ако щете - оригами дори

Иракли и песничката за Иракли

лигнята - второто ми аз

Мащабни проекти, които никога не завършвам

Посвещавам този пост на МСАКРПП - Момичето С Афинитет Към Розови Пухкави Пуловери.Повръща ми се

Какво подарих на татко за рождения му ден?

2006-12-05T13:52:00.000+02:00

Бух!

2006-12-03T22:09:00.000+02:00

Бух! искаше ми се за този пост да сложа и нещо красиво, изпипано и стилно, обработено но Фотошоп, цветя предполагам :) Просто ги обожавам, винаги тях слагам :) Обаче нещо ми се спи, не чувствам Вдъхновението както би казал един Пратчет, а и честно казано просто много ме мързи
Бух! искаше ми се и да кажа нещо мъдро, нещо особено стойностно, но често казано и не искам, общо взето не искам в блог, не харесвам толкова много развиващите се технологии, пък и квото и да си говорим... (май не аз съм човекът който ще ви говори за мъдри работи)хихи
Бух!Просто много си обичам приятелите, 2ма-3ма са те, но са ми ейй-тоооолкоз скъпи :) Рисувах масайка :)
Което, Бух! ми напомня как за Германия с Деница пътувахме с масонки.Да бе.И не само това ами и ги научихме да слушат Rage!!!И, естестено любима им песен стана Killinginthenameof.
Бух! когато не се сещаш за какво да пишеш,пишеш за това което става около теб.А аз наистина харесвам Флойд.:)
Бух! ясно ми е, че този пост стана гъз, ама често казано не ме ебе, просто исках да го напиша :)

сега

2006-11-24T09:58:00.000+02:00

песъчинки изтичат през пръстите
целуват ме нежно: Време е

Рози и мед

2006-11-22T22:07:00.000+02:00

Някак си нещо му губя нишката.Някак си върша нещо не както трябва.Някак си нещо ми липсва много.Не съм съвсем сигурна какво, но мисля че не съм това което искам да съм.Някак си нещо ми липсва.Нещо не ми радва окото.Искам да съм малко по-добра.Как?

---искам да променя нещо/неща в себе си, така не ми харесва, радикална промяна, напред о, велики полке!

Remember when you were young, you shone like the sun.
Now there's a look in your eyes, like black holes in the sky.

Ти си прекрасна :)

2006-11-17T08:46:00.000+02:00

Ти си прекрасна, благодаря ти,че те има :)
-----------------------------------------------------------------

Знаеш ли, много е гадно.Искам да ти кажа толкова много неща, толкова много, но не мога.По дяволите, ужасно е - не знам как да го кажа.Накрая никога не звучи така, както съм искала.Липсва ми подхода, липсва ми и ерудиция, липсва ми и абе даже незнам какво точно ми липсва.В смисъл знам, но не знам как да го кажа.По дяволите, ужасно е, така да знаеш!
Та, исках да ти говоря за тебе.Ти си ... прекрасна!Така да знаеш.Пингвинче мое :)Защо пингвинче... Защото на улицата има достатъчно тъжни и замислени хора, твърде угрижени за проблемите си, твърде безлични.Ти си контраста - едно мъничко сладичко цветно пингвинче, щъкащо насам-натам между тълпата, смеещо се на глупости, и а да - шляпа, шляпа то весело с мъничките си крилца.Суитнес :))))
Извиняй, че те накарах да ядеш онзи сладолед с кола.Просто съм ужасна готвачка, а много исках да ти направя нещо, с което да те изумя.И знаеш ли - ти направи онзи тъпия филм, който гледахме прекрасен.Само че той е толкова тъп, че чак не се сещам за името му.:)
Често си мисля за..
(не, не за огледала, по дяволите) :))))
.. за всичките първи неща, които сме направили двете с теб :)Така..
№1 - Съблякохме се голи на публично място
№2 - Ядохме сладолед с кола
№3 - Си направихме блогове
№4 - Аз си купих котка
№5 - Отидохме при Бай Диньо, Ла Банка, Класик, и всички други кафенета и кръчми, където не бяхме ходели преди
№6 - Аз отидох на Самарското знаме
№7 - Ядохме кебапчета от топла скара за вкъщи
№8 - Се качихме на подлеза над бул. Руски
№9 - Отидохме на Нощта на Музеите
№10 - Ревахме, като зарязахме мъжете си
№11 - Елеонор си замина
№12 - Си хванахме сериозен приятел
№13 - Дадохме мин.година обещания да изкараме 6 по математика.Аз още не съм го изпълнила
№14 - Отидохме заедно в Германия
№15 - Запознахме се с Але
№16 - Скарахме се сериозно
№17 - Отидохме на морето
№18 - Загубихме се в град с 3000 жители (Грьобцих)
№19 - Се захванахме с проекти като ГНЦ Комуната и т.н.
№20 - Влязохме в Ляйстунгскласе
№21 - Аз бях в болница
№22 - Ти получи промоционален пакет "Честит Рожден Ден" право у дома.(Пакета включваше балони във форма на сърце, бисквити с усмихнати личица, пурета, презерватив ягодка и изкуствена спринцовка)
№23 - Аз ти нарисувах блуза
№24 - Ти ми помогна да изчистим у нас, след онова фатално парти
№25 - Васко ни купи тампони
№26 - Ядох шоколад в тубички
№27 - Пробвахме садо-мазо дрешки
№28 - Слушах песничката за Иракли, Пятница, Тедибеърс, Бьорк, ОРМ и други
№29 - Ти ми подари диск на Боб Марли преди 3 години.Допреди това не го бях слушала
№30 - Направихме сефтето.

хихи, има още поне 100 неща, но някой от тях не искам да ги пиша, защото са твърде лични, други, защото майка ми ми чете блога, и трети - просто ги забравих :)))

-----------------------------------------------------------------
Обичам те

Du

2006-11-16T22:34:00.000+02:00

Du

Ich bin müde auf dem Sucht
meine werte Liebe
Ermüdung füllt mein jedes Stück
Ermüdung nach deine lügnerishe Liebe

Mir ist schlecht geworden
schlecht von Hoffen, von Erwartung
Nur die Liebe, die du besorgen
sollst, wärmt mich noch.Verzeihung!

Und jedes Tag du sagst du hast
noch etwas Arbeit zu erfüllen
und bleibe ich allein am meist
denke an deine Gefülle

Und wenn du sagst: „Noch warte mal!“
sage ich: „Worauf`?
Ich bin müde auf dem Lauf“

Simona Bunardzhieva, 9i

Die Schöne und das Biest

2006-11-16T22:25:00.000+02:00

Die Schöne und das Biest

Ich bin verrückt verliebt zu sein
ich bin so schön - du ganz allein
ich bin so klug, und hübsch, und schick
Du bist ein Ziegenbock!Komisch!

Ich bin verrückt verwirrt zu sein
Soll ich sagen "Ja", statt "Nein"?
Soll ich deine Freundin werden?
Soll so dieses Märchen enden?

Was soll denn das!Natürlich nicht!
Das klingt sehr unannehmbar für mich!
Das kann nicht sein, du siehst allein:
Ich bin die Schöne, du bist das Biest.

Simona Bunardzhieva, 10i

В цъфналата ръж

2006-11-08T22:38:00.000+02:00

Робърт Бърнс - "В цъфналата ръж"

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

2006-11-05T15:11:00.000+02:00

It`s all gone

2006-11-04T00:44:00.000+02:00

It`s all Gone...
Frankie Wilde - DJ творец.Такива като него, раждат се разбира се, веднъж.Франки е болен, той е луд, миксира музика, пие и взима наркотици.Нищо особено.Прави добри неща, хората го харесват.Парчетата му са добри - казват умее да контролира публиката.
Случва се нещастие обаче, както във всички филми.Непоправимия обрат, нещо се обърква, тотално, разрушение, всичко е с главата надолу.Франки Уайлд е прекрасен талантлив диджей, до момента, в който .... оглушава
Оглушава, представяте ли си, ей така.Не чува.НИЩО.Не може повече да продуцира.И да миксира не може.Не може да чуе публиката.Не може да разбере дали хората харесват нещата му, или не... По дяволите, той,... не може да си чуе нещата
естестено губи всичко - и кариера, и детето и жена си, къщата, приятелите.
казват, умрял.За последната година единствените новини, които достигали до хората са били от наркодилърите.Наел, казват, прислуга, да му доставят храна само.Пълна изолация.Не искал нищо... само слуха си.
Той не чувал... звук.нищо.

И тогава на сцената излиза Пенелопе - жената-подкрепа.Научава го да чете думите по устните на хората.Той... не можел.
Както и да е, научил се.Спомнам си, когато стигнах до средата на филма (където франки оглуша) се молех "Нека,нека този филм е с щастрив край"
Франки обичал музиката.Много.Той не само можел да я чува.Той можел и да я... вижда.Научил се.Глупости говоря, винаги е можел, но се научил да я... прави.
Усещал е вибрациите.С пръстите на ръцете и краката си.Не чувал.Доверил се на другите си сетива.Слагал ръце до тонколоните и... усещал е, по дяволите, знаел е каква е музиката.
Това му дало живот.Да усеща звуците.Да може пак да ги прави.Да миксира.
Франки... се родил.Отново.И този път бил още по-добър.

............................
It`s all gone - Pete Tong (2004)the movie
watch.

2006-10-28T11:29:00.000+03:00

Събота е и днес се излежавах до късно, четох книжка, закусвах леглото.Тези съботи са един прекрасен завършек на динамичната седмица.А понякога няма нещо по-стресиращо от една динамична седмица.Стресът е навсякъде, честа дума.В училище, покрай всички контролни, изпитвания, домашни, проекти, лайстунгскласето.Покрай Червения кръст и дисорганизираната му СГАН, покрай Домовете за Сираци със всичките там бедни дачица пищящи за малко внимание.Знаете ли, вчера едно дете там ми каза, че ме обича.Просто ей-така - по детски и наивно: "Обичам те".Казах му, че и аз го обичам и в думите ми със сигрност имаше поне малко истина.
Сещам се за един приятел... Повчера търсих в Гугъл нещо за "Реквием за една мечта" и съвсем случайно попаднах на някакъв пост на същия този човек.Едно време и той беше доброволец в БМЧК.Постът му беше за едно посещение.В Дом за Хора с Увреждания.Връзвали мартенички по случай празника.
Неговото посещение беше хиляди пъти по-разтърсващи и от всички, които аз съм правила за сега, а повярвайте ми, 25-30 деца да ти се нахвърлят с викове "Какичко, ела с мен" си е бая разтърсващо преживяване.Та същия този човек отишъл нали в същия дом.И... какво да ви кажа, заболяло го е.Много.
Глупаво е да съжаляваш такива хора.Ако го направиш сам се издаваш, че ги слагаш по-ниско от себе си.А това е кофти.
Много ми въздейства разказа на същия този приятел.Не желая да ви го преразкажа, няма да е същото, а и няма да е честно.Важното е, че ногово послание беше много хубаво.Накрая той каза:
"сега, ако обичаш, представи си, че всичките тия неща, които си искал да направиш, но все си отглагал заради… примерно, липса на време, или нужда за сън, или твърде много заетост - та, ей тия всичките случки, които всеки ден преместваш в графика си за следващия, та, представи си, че от един ден натам просто не можеш да ги свършиш. може да имаш желание, може да имаш енергия - но нямаш възможност. липсата на крайници е добра причина.

та.

все още ли мислиш, че си дебел, стар, мързелив, полузаспал, неспособен, зает? спри. започни начисто. скъсай си гъза от бачкане заради нещо по-висше. за да може един ден, като не можеш, да не съжаляваш.

щото повярвай ми, те не съжаляват заради миризмата. или заради еднообразната кухня. не им пука, че там времето е спряло и не работи нито един часовник… ако някой съжалява, то е защото не може и не го е направил, когато (ако) е можел.

i give a shot out to the living dead. "

Аз съм напълно съгласна с него.
peace

Роалд Дал - Чарли и Шоколадовата Фабрика. /проза/

2006-10-21T14:48:00.000+03:00

"Mike Teavee..."

(from Charlie and the Chocolate Factory)

(моля ви се, наистина - прочетете го до края - струва си!)

"The most important thing we've learned,
So far as children are concerned,
Is never, NEVER, NEVER let
Them near your television set–
Or better still, just don't install
The idiotic thing at all.
In almost every house we've been,
We've watched them gaping at the screen.
They loll and slop and lounge about,
And stare until their eyes pop out.
(Last week in someone's place we saw
A dozen eyeballs on the floor.)
They sit and stare and stare and sit
Until they're hypnotised by it,
Until they're absolutely drunk
With all the shocking ghastly junk.
Oh yes, we know it keeps them still,
They don't climb out the window sill,
They never fight or kick or punch,
They leave you free to cook the lunch
And wash the dishes in the sink–
But did you ever stop to think,
To wonder just exactly what
This does to your beloved tot?
IT ROTS THE SENSES IN THE HEAD!
IT KILLS IMAGINATION DEAD!
IT CLOGS AND CLUTTERS UP THE MIND!
IT MAKES A CHILD SO DULL AND BLIND
HE CAN NO LONGER UNDERSTAND
A FANTASY, A FAIRYLAND!
HIS BRAIN BECOMES AS SOFT AS CHEESE!
HIS POWERS OF THINKING RUST AND FREEZE!
HE CANNOT THINK–HE ONLY SEES!
'All right!' you'll cry. 'All right!' you'll say,
'But if we take the set away,
What shall we do to entertain
Our darling children? Please explain!'
We'll answer this by asking you,
'What used the darling ones to do?
'How used they keep themselves contented
Before this monster was invented?'
Have you forgotten? Don't you know?
We'll say it very loud and slow:
THEY...USED...TO...READ! They'd READ and READ,
AND READ and READ, and then proceed
To READ some more. Great Scott! Gadzooks!
One half their lives was reading books!
The nursery shelves held books galore!
Books cluttered up the nursery floor!
And in the bedroom, by the bed,
More books were waiting to be read!
Such wondrous, fine, fantastic takes
Of dragons, gypsies, queens, and whales
And treasure isles, and distant shores
Where smugglers rowed with muffled oars,
And pirates wearing purple pants,
And sailing ships and elephants,
And cannibals crouching 'round the pot,
Stirring away at something hot.
(It smells so good, what can it be?
Good gracious, it's Penelope.)
The younger ones had Beatrix Potter
With Mr. Tod, the dirty rotter,
And Squirrel Nutkin, Pigling Bland,
And Mrs. Tiggy–Winkle and–
Just How The Camel Got His Hump,
And How The Monkey Lost His Rump,
And Mr. Toad, and bless my soul,
There's Mr. Rat and Mr. Mole–
Oh, books, what books they used to know,
Those children living long ago!
So please, oh please, we beg, we pray,
Go throw your TV set away,
And in its place you can install
A lovely bookshelf on the wall.
Then fill the shelves with lots of books,
Ignoring all the dirty looks,
The screams and yells, the bites and kicks,
And children hitting you with sticks–
Fear not, because we promise you
That, in about a week or two
Of having nothing else to do,
They'll now begin to feel the need
Of having something good to read.
And once they start–oh boy, oh boy!
You watch the slowly growing joy
That fills their hears. They'll grow so keen
They'll wonder what they'd ever seen
In that ridiculous machine,
That nauseating, foul, unclean,
Repulsive television screen!
And later, each and every kid
Will love you more for what you did.
P.S. Regarding Mike Teavee,
We very much regret that we
Shall simply have to wait and see
If we can get him back his height.
But if we can't–it serves him right."

Another personal Drama

2006-10-18T13:19:00.000+03:00

Хайде да се депресираме на три! 1, 2, 3...

Магията на сестра ми

2006-10-15T16:14:00.000+03:00

Сестра (13г.) ми днес ми разкри една великолепа магия. Значи, тя:
Взе една салфетка и каза "Како сега ще ти покажа една магия...
Виждаш ли сега тази салфетка? Тя е чиста нали." Потопи я в супата, извади я и каза "Виждаш ли, сега вече е мръсна"

...
Аплодисменти

Request

2006-10-09T14:41:00.000+03:00

Всичко с мен върви добре, благодаря. :) вали ситен дъжд и ме е налегнала оная меланхолия, есенната :)Усещем се как вече все по-често си поръчвам чай в заведенията, вместо добре познатата бира, което е малко тъжно.Защото бирата е специална, традиция, а пък и не обичам толкова чай.Хубавото е, че вече пак мога да обличам онези големи раздърпани пуловери и суичъри и мога да се чувствам малко клошарчески :)
Есента се пътува най-малко май, което също е тъжно малко.А иначи есен, значи идва зима, значи идва сняг, крррррасивия дългоочакван сняг, и разбира се: сноуборд.Малко или много, по-добре много.
В училище всичко върви изключително зле (ау, каква изненада).Малко е кофти, защото уж тази година щях да уча повече, да внимавам повече, да взимам стипендия, а то кво излезе... Учителите май са ми насъбрали от миналите две години и сега го играят на гадни и ми отмъщават. Средностатистичеси съм оценена на 3,75. Най обидно е че по инф. технологии (инф. технологии, представяте ли си!!!) имам 2, но (заклевам се) по случайни стечения на обстоятелствата, които не смятам да споменавам.
С приятелите нещата са къде-къде по-добре.:) С Васко ходихме по-вчера до Пловдив, видяхме малко свят (както и студио на канапе, GGBG, 18G, амфитеатъра, някои от тепетата, изгубихме се (хаха), изпросихме пари за билета обратно, защото някак си не ни стигнаха парите...).Смешното ГеНеЦе пак си се събираме често-често, наскоро празнувахме два рожденни дни, подарявахме си балони и сладки с усмихнати личица, спорихме дали крокодилите имат гърбици, дали мъртъвците светят, дали може да се клонира медуза с маймуна, дали в училище има прилепи.
С гаджета... пак е добре :)
Имам си котка, която е много сладка и се казва Максимилиян :) Тя е една пухкава драскаща всичко и всички топка с особен афинитет към саксиите с растения :)
Общо взето, това са новините от фронта... засега.Чакам Васко да запише диск със снимки от нощта на музеите, че и от пловдив, че да е по-цветно всичко :)

P.S. Нормално ли е на бележника ми да пише STUDY HARD?

Рогозка

2006-10-02T21:53:00.000+03:00

Аз съм паментик.Аз съм един голям прост грозен стар каменен паметник.И никой не ми обръща внимение.Всеки си мисли, че като съм паметник и сякаш нямам чувства.Или пък че не мога да мисля.Те хората са странно нещо.Винаги си мислят, че паметниците стоят ей-така за украса.Само че за това служат китките, ей!
Най-гадного в съдбата ми на паметник е постоянното цвъкане от птички, на което съм подложен.Цвък, цвък, цвък....
А още по-гадното в съдбата ми на паметник е че по цял ден само трябва да стоя на едно място и никъде не мога да мръдна, за една секунда дори!
Якото е че виждам много хора.И знам всичките им истории.Всичките!Знам ги от това че ги наблюдавам, и ги знам и от цвъкащите ми приятелчета.
Ето тази жена например.Веднъж си купи сладолед и понеже беше топло той падна и се размаза на чисто новия й панталон.Чисто новия, представяте ли си!
А мъжа с бялата брада е художник.Внукът му, едно малко дебелобузесто момче, нарисува корицата на училищното списание.
Девойчето с дългата коса ведъж беше на концерт на някаква известа панда, пардон банда, и един я изгори с цигарата по ухото.
Приятелката й пък има 5 пиърсинга, за които майка й нищо не знае.И нито един от тях не е по лицето.Гаджето й пък това не го интересува, защото той е хомосексуален.
Затова пък момчето, в което е влюбено гаджето, харесва едно момиче, на което майка й й забранява да носи прашки.
Майката пък, като млада си мечтаеше да стане чалга певица.Но това се случи преди тя да се запознае в г-н Карбовски, който нито веднъж не й отговори на обажданията.Затова майката се ожени за един тракторист.
После излезе рекламата на Сникърс с багеристите и съседката завиждаше на майката, че се е оженила за тракторист.Това е защото съседката като беше малка ведъж си играеше с едно камионче и мина едно момче, Станислав, който й каза че е яко да си тираджия.
А тираджиятя, който кара банани на магазина има жена, която веднъж се самозадоволяваше с бананите.
Една птичка ме оцвъка, предпорагам, че трабва да слока край.

linx {път1}

2006-09-25T09:20:00.000+03:00

Общо взето много важно е да знаеш пътя...
- вие сте против обгазяването в родния ни град Стара Загора? Това е за вас.
- вие много искате да си намерите другарче, а някак си, поради някакви причини хората постоянна странят от вас (и това не се дължи на миризмата ви, понеже сте сигурен че тази година вече се окъпахте).Това е за вас.
- вие много искате да си намерите другарче, а някак си, поради някакви причини хората постоянна странят от вас (но това ,може би, се дължи на миризмата ви, понеже не сте сигурен дали тази година се окъпахте).Това e за вас.
- нещо напоследък постоянна гъделичка изградената от вас хармония, или не, това нещо направо скача, донесло е цял слонски впряг, които играят балет, в/у същата ви таза хармония, но по дяволите, нещо ви липсва, а вие не знаете какво. По дяволите, самоубийте се, или намерете това.
- ако искате да си наслаждавате на прилежен полулуд артист-художник мола посетете следния линк.Една подсказка - първото му име e Едгар!
- Ако се чудите кой беше този Васил Джагалов, и откъде, по дяволите, ви е познато името му, мисля че е редно да научите нещо повече тук
- Наистина много стилен блог Тук
- нещо поучително от You Tube тук

Когато две тела и изгрева се поздравяват

2006-09-17T13:36:00.000+03:00

Две тела.Аз имам красиво тяло и ти имаш красиво тяло.Двамата имаме две нежни красиви тела.Сплетени.
Понякога не мога да различа къде свърва моето и почва твоето.Тяло.Кожата е топла и мирише прекрасно.Красиво, нали?Целуваш ме и аз усещам дишането ти.Чувставм сърцето ти и ти чувстваш моето.
Харесва ми когато кожата ни се допира.Усещам как ти изпълваш част от пространството, много по-голяма от моята част.Чувствам се някак си ...крехка.Знам че не съм, но с теб се чувствам така.
Намирам тялото си в ръцето ти.Намирам и че вече контурите ни не са толкова размити.Виждам как предметите в стаята стават все по-ясни.Но все още е достатъчно тъмно, защото двете ни тела очертават силует все още на едно цяло.
Когато първите лъчи на слънцето влизат през прозореца, кожата ни добива едно такова много красиво сияние.Всяка моя клетка желае да е максимално близо до друга твоя клетка.
Моят прозорец е разположен така, че се получава, че слънцето изрява точно над леглото ми.А когато нашите две тела се въргалят отгоре му, изглежда точно така, сякаш изгряваме ние, а не слънцето.
Нощта
Свърши(х).

:: Две тела и изгрева се поздравяват ::

Оздравително място за пропаднали наркомани

2006-09-16T16:43:00.000+03:00

Тя идва, когато най-малко я очакваш. Комуната е Тук!

Дилема и болки

2006-09-14T19:26:00.000+03:00

ПРОЛОГ:Честно казано незнам как да започна този пост.Когато пишеш началото винаги е трудно.Даже незнам дали да разказвам от 1 л. или пък не..
Понякога се случва, особено след дъъълго будуване, в момента точно преди да заспиш да изсънуваш нещо, нещо много странно, едва уловимо.Точно в този момент неосъзнавайки се ти започваш да разсъждаваш, да мислиш по изсънуваното и всичко ти звучи толкова истинско и натурално, чак се питаш: "Как можах да не се сетя по-рано?!".Точно един такъв момент успях да уловя аз.
Заспивайки отново си мъчих бедното мозъче с въпрос, който от много време ме мъчи, кое е истинно, кое е лъжа.Как може да си сигурен?

ДЕЙСТВИЕ:Пада, пада, пада, пада тя някъде надълбоко.Какво по дяволите става?Изведнъж чифт белезници се заключват около дясната й ръка и за момент тя увисва във въздуха, така че да не усеща желязната гривна.Изведнъж се появявя (незнайно откъде, то това обикновено се случва в сънищата) една жена.Знам че ако това се беше случило по което и да е друго време много бих се стреснала от сичко тва.Но незнайно зщо се чуствам мноо спокойно и усещам че тъй тряя да еТогава жената й каза: "Ти си подложена на един мъничък тест.Слушай сега - Тези белезници са и твое спасение, и твоя затвор.Единствено ти можеш да си помогнеш.Там горе ... Погледнах нагоре...са хората...Всички мои близки и познатикоито ти обичаш или някога си обичала.Тези белезници ще се затягат все повече и повече, накрая ще стигнат до кокала ти.И чак когато го счупят ти ще бъдеш свободна.Твоята задача е да изтърпиш болката до край без да подложиш истинноста нито миг за съмнение.Трябва да вярваш в мен и в крайния резултат.Каквото и да ти казват хората горе.Това е всичко. Oh man, this sounds WIERD!След това тя изчезна и момичето отново увисна на белезниците закрепени единствено за дясната й ръка.Може би ако те бяха заключили и двете й ръце болката щеше да е наполовина по-малка, но това е сън, а хората не могат да променят сънищата.Заради тежестта на тялото, а и поради все по-затягащите се белезници болката в ръката на момичето беше огромна.Изведнъж тя чу ...Какво, какво се опитват да ми кажат хората там...?...или по-скоро усети... Какво, да не се доверявам на жената ли?Хората горе й крещяха че я обичат, че тя не трябва да се доверява на жената( те я наричаха Кралицата) и че е по-разумно да се опита да отключи белезниците, докато все още може.Болката в ръката ставаше по-силна, изведнъж горния слой на кожата се разкъса, от том потече кръв.Кръв, много кръв, все още топла и гореща се стичаше надолу по ръката й, оцапа тениската и, после крачолите и падаше по капки някъде там, долу.Хората крещяха " Не не вярвай на злата Кралица, тя иска само да те използва, не виждаш ли как те мъчи!Тя не те обича, ние те обичаме, ела при нас!".Поради липсата на какъвто и да е слой външна кожа по китките болката ставаше все по-неиздържима.Белезниците ставаха все по-строги и вече не стискаха, не, те режеха месото.А то вече се беше показало отстрани им и изглеждаше доволно страшно.Цялата картинка напомняше на месомелачката с коята в зяводите правят кайма.Въртиш ръчката и месото се изтисква , и изтисква...
Хората вече бяха станали още по-жални и по-умоляващи."Моля те, мило момиче, ела, ела при нас, недей да се мъчиш, не виждаш ли колко зла е Кралицата.Ни й вярвай че накрая ще видиш спасение, тя само иска да те подмами за да може да те боли"
Белезниците стискаха и стискаха и месото вече съвсем беше се отместило встрани, сякаш момичето имаше още две гривни на ръката си.Боже колко боли, божичке, ужасно е!Рева и незнам кое е по-горещо - кръвта или сълзите, боже защо са нужни всичките тези мъчения?!Тя вече ридаеше на глас, беше неудържимо наистина, тялото се гърчеше цялото в конвулсии, пръстите на дястата й ръка си играеха някакъв собствен танц.Тя не можеше да ги спре, защото изобщо не ги и усещаше, те бяха обезкръвени.
В този момент белезниците си пробиха път през кожата и месото и вече бяха стигнали до кокал.
Изведнъж тълпата горе стана агресивна и още по-настоятелна "Ах ти малка негоднице, спри с тия преструвки и безсмислени геройства ами се предай веднага и ела тука да ти одерем кожата, колко време ни изгуби вече!"
Болии, болиииии, много, ужас, защо ми е тая болка, кво съм направила, ааа болии, кви са тия глупости със свободата Момичето усети хрупането на кокалите, от което болката й се усили неимоверно много, още веднъж изхрупаха, сякаш собствените й кости се разлояваха."Малка гадна хлебарка, спри веднага, признай си че не вярваш на Вещицата..." Ааухх, боли аз...По лицето й се кривеше в най-различни гримаси, сякаш някой опъваже кожата й на конци.То беше зачервено и мокро от сълзите, сърцето й туптеше и сякаш всеки орган от тялото й хриптеше и туптеше съчувстайки на ръката. ...Аз ...Белезниците се стегнаха още. "не й вярвай на Кралицата, жалко изчадие такова, как може да си толкова глупава че сама да се насадиш в това положение" ...Аз не вярвам че след като белезниците счупят кокала ми ще получа спасение.. ...Болка!...
Мъртвото тяло потръпна веднъж и се понесе надолу, към нищото.

Мента с мляко

2006-09-13T17:20:00.000+03:00

Лютиво, лютиво, парливо, ама прекрасно.Смесено в едно.Сами по себе си ментата и млякото са прекрасни.Но когато са заедно....
Магията...
Мента+мляко+горчица.Трите съставки се събрират някак си и се получава така че химичните им елемнти образуват някаква нова прекрасна смес.
Аххх консумирайте добре охладено че... хихихи :халюцогенно е.Не че леда ще ви почогне с нещо де
Отпиваш и миражираш (мираж)
Обаче е скъпичко: трябва ви мента, трябва ви мляко, трябва и горчица...
Не е шега работа, а

Това е Сл.Бряг

2006-09-07T14:06:00.000+03:00

Крачат GNC ръка за ръка, там, напред

2006-09-07T13:38:00.000+03:00

Заедно - защото всеки има нужда от другия.
Заедно - защото единачеството ни плаши.
Заедно - защото споделената радост е двойна радост.
Заедно - защото така трябва.
Заедно - защото всеки един допълва другия.
Заедно - защото на партитата не може без нас!Скучно е.
Заедно - защото хората се нуждаят от нас.
Заедно - защото цялото е най-много.
Заедно - защото никога една дума не е означавала толкова!

Това не е нова предизборна кампания, нее
Това е много повече: само приятели
Не е ли прекрасно? :)

За Дени, Радо, Пейчо, Васко, Хрис, Ива, Тошко, мен :)

Нови снимки във Фотоблога

2006-09-07T13:08:00.000+03:00

src="http://photos1.blogger.com/blogger/3579/3358/320/splash_backgroundFOOTER.png" border="0" alt="" />

Ето ви някои от снимките от партито в нас, 14 август май.

снимах изгрева.

2006-08-13T07:28:00.000+03:00

Снимах го. Да. Изгрева.

Днес в 6.38

Love

2006-08-13T06:08:00.000+03:00

Горда съм от това, което направих.:) От морето, от Иракли, от Германия, от (снимките на) партито на Ива
днес казах на 5 човека, че ги обичам :)
а обичам толкова много хора. И искам да го кажа на всички тях. Че ги обичам. Много. Достатъчно.
Но винаги звучи едно такова глупаво..
До отидеш при някого и ей-така, съвсем без връзка: "Обичам те."
Толкова е
смешно :)

Той свири на пиано

2006-08-01T20:16:00.000+03:00

Пръстите му играят по пианото. А колко малко хора го оценяват. Колко малко хора го ценяват него като човек.Не, аз не го оценявам. Но боли.Боли ме заради него. Той може много повече.А не знае. Той дори не знае кой е. А кой знае? Никой. Тъжно. Боли. Заради него. Тъпи курви има около него - да, но нима това стига.? Може би съм просто пияна. Може би и това не стига. Но боли. Той свири прекрасно.На пияно. Прекрасо. А колко хора го разбират? Онази тъпата, която пее до него ли? Тя грачи, а не пее. А той наистина свири. Разбирам го, защото преди и аз свирех на пияно. Преди да спре да ми пука. А на него му пука. А на кого му пука за него? Ето от това боли.
А накрая ако все пак някой попита защо е останал недооценен той няма да може да каже нищо. Само ще мълчи.
Боли.
Боли за него.

постер

2006-08-01T17:04:00.000+03:00

Смотан - Постер

::::: Poster:::::

снощи върза ми парчето
ударих си тага и си тръгнах доволен общо взето
не върви сега, а тича момчето, направо лети
ей докоснах небето за миг
на другия ден минавам и гледам
моят цветен кик скрит от тонове плакати
беше решил да рекламира там някой умник
и точно върху парчето ми ебати
така че тичай чичо
със четката и лепилото ше умреш
защото не знаеш къде да спреш ти
и вървиш и лепиш на харабията със хартията
върху моята цветна бомба ще сереш?
мойте цветове да крия под два тона излишна,
лъскава и тежка хартия аз не мога
да гледам не мога да те хвана ше те сгъна повече и от йога
ше те оставя разбит като пънкар почнал пого
много те мразя като явление
за мен не е мода, работа или някво приключение, тъпако
да знайш, това е дрога
и във цвят да те удавя аз мога.

това е война, уличен кич
така че тичай, ше те удавя във боя, ако те хвана аз, чичо
ше те залепя точно върху парчето си лично
че не е нарочно пак сричай
не ми викай чай ся или чао
кой решава кое е нелегал
хиляди бройки една и съща една след друга си изсрал
така че недей да лепиш върху моите графити, кавал!
полудял съм, няма да те надлепям
от злоба два метра над земята отлепям няма нужда да събирам хора даже да те търся да ти говоря
със латекс напрао ше те клепам

това е война, да, война
хартия срещу свобода но твоето е вторична суровина
чиче, аз съм различен нека да бъда цветен, нелогичен, първичен
ейй остави ме да дишам
уникален иска да бъде всеки в този град
мръсен и сив, и кален прескачам аз утъпкани пътеки,
за да бъда щастлив не искам никой да ми пречи,
когато крещя, че съм жив
стоп, pop-poppy, вземи си poppers,яко а? първа част
copy/paste/copy
като сто сопи на голо боли мойто соло
oh, no...не си от мойто село
аз крещя не просто преча
не просто боча.
не просто ме боли когато твоя афиш ми скрие теча
така че тичай, защото се скривам и ще те дебна всяка вечер

събития, обяви, хора на ви ненужна информация
аре fuck смотан реди нон стоп
няма шпация . не те ебе за мен, и мен за тебе.
две монтани хардкор ми дай, а не качаци.

ти си копиран на евтина хартия и си тиражиран
кофти принтиранн
не ме питай тогава защо като те зачеша и не спирам
това е защото не те разбирам
това е защото не те разбирам
чиче copy/paste/copy
не те разбирам..
смотан емси ше продължавам да психирам
не те разбирам
'04..

и пак нe те разбирам...

(за)връзка

2006-08-01T13:15:00.000+03:00

Колко временно е всичко... колко кратко и мимолетно. Ето утре заминавам за Германия с Деница, ще бъдем в световноизвестния град Грьобциг (блах) и ... ами ще пътуваме с автобус 36 часа.колко далечно беше едно "утре" вчера... Какво се лъжа, колко далечно е то сега!ухх Нямам търпение да заминем, но и ... еми незнам. Довечера сме на купон у Ива. Ива, от морето. Какво прекрасно море! Наистина... :) Истина? Коя е тя? А неистина? Кое е крайно? А безкрайно? Вселената е безкрайна. Защо? Не може да не е. Със сигурност там някъде тя имя край. Безкрайни са само крайните неща. Със сигурност. Сигурност? Тя, онова момиче, ми дава сигурност :) Благодаря ти че те има. Тук. При мен. Сега :)
Сега? Ами вчера? И вчера беше тук.И утре ще бъдеш. А вдругиден? Може би. Дано.
Данон ли?Буах тва е много гадно. Мразя Данон. Особено киселите плодови млека на Данон. Гади ми се от тях.
Има едни таблетки... За път. Против гадене. И от тях ми се гади.
Обаче пък има и едни хапчета... Едни такива, малки и бели, петна не поели. От тях не ми се гади. Те са за глава. Забравяш. Ето така: взимаш едно хапче и ... забравяш. Кое? Това, което искаш да забравиш. Не е избирателна памет. Хапчетата са.
Избирателна памет ли? Аз мога да си избирам паметта! Вчера бях с паметта на самолетопилот. И мислех за отговорността. А повчера бях с памет на ... не помня. :)
Помня когато дядо почина. Бях на две, а той беше в ковчег в хола. Плачех, защото не ми даваха да отида с него. Там, където той е сега.
Помня и как друго дете убиваше мравки. Това не бях аз, а то просто искаше да завали дъжд. А дъжд не заваля, а то не спря да убива... не само мравки...
Мравктата работела цяло лято да има какво да яде зимата.
А щурецът бил музикант. В същност никой не разбира, но в тази приказка добрият герой е Щурецът. А Мравката е скръндза. В моята приказка Мравката кани зимата Щуреца да й посвири, а пък тя го нагостява. Но Мравката не прави така. Вместо това тя е озлобена и му завижда, понеже видите ли, Щурецът имал душа!, и го оставя да умре.
Искам да завали. И дъждът да измие земята от всички лоши мравки.

10х

2006-07-30T23:05:00.000+03:00

Искам да благодаря на един Йори, без чиято помощ никога нямаше да се оправя с подновяването на блога.
Благодаря ти, Йорка

2006-07-30T22:26:00.000+03:00

Мисля че съм влюбена..

Всичко това е толкова якo...!

Ама неее, разбира се че няма да ви кажа в кой!

Сборник на Красотата

2006-07-30T21:29:00.000+03:00

СБОРНИК НА КРАСОТАТА

или

Разказ за Моята Стая

***

Тя каза, че живее в някаква стая.

***

Добър ден, бих желала да опиша моята стая.

Днес пак видях Скитника.Беше седнал на една пейка до нас и просто беше.Мисля, че търсеше нещо.Усмихнах му се.Мисля, че го намери.
А какви красиви очи имаше!

Добър ден! – каза капката. Общината пак спестяваше от фонтана на ул. Ленин и водата вместо на струи падаше на капки.-Добър ден! – казах.Тогава изведнъж задуха силен вятър и разруши идеалната симетрия на иначе течащата вода.А капките се разпръскаха навсякъде и въздухът за момент заблестя.

- Знаех си, че съм специална! – чух да казва моята.

Сетих се, че познавам и една специална перла.Малко повече

емоция, малко повече сила, малко по-малко предпазливост и след секунда вече те всичките падаха от скъсания гердан на приятелката ми – скачаха, смяха се и танцуваха.Бяха толкова много! А моята беше специална.Имаше специален глас!

-Добър ден! – каза розовата пъпка.

- Добър ден, колко си малка! – казах.

- Не съм малка! Освен това съм дете на слънцето и съм създадена, за да направя нещо велико!

Замислих се за тази роза. Беше толкова красива! Ако мисията й бе да бъде красива, то бе жалко да бъде красива само за мен.Исках насладата от нея да бъде споделена.

Добър ден! – казах на един Приятел и му подарих розата.Той я сложи в джобчето на ризата си и тя стоя там цял ден!

- Знаеш ли, това е странно – каза той – стори ми се, че тя каза, че обича да пътува!

А после се усмихна.Да, мисията й бе изпълнена!

Когато го създадох, той каза, че е безсмъртен. И сега е жив. Каза ми, само безсмъртна може да роди безсмъртен. Добър ден, аз съм жива.

- Добър ден, може ли да се запозная с теб?

- Не, аз съм театрален актьор.

- И какво от това?

- Ти може да ме знаеш, но всеки ден ще се запознаваш с мен наново. Днес ще съм Отело, в четвъртъците и съботите – Летящия холандец, а в Петък съм Арлекино.Тогава как ще знаеш с кого точно си се запознала?

- Кхъ, кхъ – прокашля се някой.

- Добър ден! – казах.

- Кхъ, кхъ – отново се прокашля Някой.

- Желаете ли кърпичка?

- Моля, настъпили сте ми полата!

- Съжалявам, може ли да се запознаем?

- Какво работите?

- По професия съм мечтател.

- Отивайте да просите другаде!

- Добър ден, бихте ли станала дама на сърцето ми?
- Добър ден, как се казвате?
- Кихот.Дон Кихот.Станете дама на сърцето ми!
- Но вие дори не ме познавате!
- Как се казвате?
- Симона.
- Сега вече бихте ли станала дама на сърцето ми?

- Добър ден!
- Добър ден! – каза чаршафът.
- Какво правеш тук?
- Изпълнявам мисия.
- Каква мисия?
- Искам да съм първото нещо, което видиш, когато се събудиш.

- Добър ден! – каза Лисицата.
- Добър ден! – казах.
- Искаш ли да ме опитомиш?
- Как става това?
- Много е лесно, сега ще ти обясня.
Погледнах очите на лисицата.Тя имаше толкова красиви очи!Сетих се за Скитника.
- Но ти вече си опитомена – тъжно каза тя.

- Добър ден, no woman no cry.
- Добър ден , кой сте вие?
- Извинете, това винаги го забравям!Кавзам се Боб. А ти?
- Симона. Защо пеете тази песен?
- Защото обичам музиката. А ти защо си тук?
Сетих се за розата.
- Обичам да пътувам!
А Боб се усмихна: - Веднъж познавах едно цвете...

- Добър ден – казах.
- Няма пък, ша са бунтувам!!!
- Добър ден.
На кея сме.Вечер е и е тъмно.На кея всички лампи са подредени с точност до см, на еднакво разстояние една от друга, в съвсем права линия.И всички те светеха!Получаваше се идеална права линия от светещи жълто-бели ел. крушки.
И някъде там по средата моята беше изгаснала.
- Разбираш ли, те всички са подредени в идеална права линия, всички съвсем еднакви.А някъде там стои един чичко е само с едно щракване им казва дали да светят или да не.
Така си беше.
- Аз не смятам да се подчинявам на нещо толкова жалко.И да, няма да светя, и да, доволна съм!
- Ти светиш по един съвсем различен начин. – казах.

- Добър ден!
- Добър ден!
- Как се казвате?
- Как се казвате?
- Ъ ... моля, не ви разбрах.
- Ъ ... моля, не ви разбрах.
Срещу мен стоете едно съвсем малко момиченце, на около 4. И изглеждаше точно като мен!Имам предвид, когато и аз бях на 4.
- Познавам ли те?
- Познавам ли те?
Ние говорехме по едно и също време, абсолютно точно, все едно и двете знаем какво мисли другата.
Усмихнахме се по едно и също време.Опитах се да позная какво казват очите й, но защо, по дяволите, в тях не виждах нищо друго освен... собственото си отражение?

***

Ах, колко се отдалечих! Щях дя ви разкажа за моята стая! Аз живея в една стая и тогава името ми е Щастливата Принцеса!

***

dream

2006-07-30T19:28:00.000+03:00

i dream.

2006-07-30T00:58:00.000+03:00

sweet

Ни ма ибе

2006-07-29T19:01:00.002+03:00

- Бунарджиева, знаеш ли колко съм ти обидена пък аз!
- Ни ма ибе
- Ааа, ще кажа на майка ти какви думи изпорзваш.
- Ни ма ибе

Seaside:Приморско 1

2006-07-29T17:32:00.000+03:00

Начало:
Лагер с класа - идеята звучи чудесно!Слънце, море, пясък, .. море... :)
Главна цел: сближаване на индивидите от 9и клас, общо взето трябваше де станем единни и прочие глупости. Това беше главната цел.
Компанията:
- нашата:
1.Аз
2.Деница
3.Радо
4.Ива
5.Хрис
6.Васко
7.Пейчо
8.Тошко Мазгалов (единствиния човек с когото все пак се сближихме.благодаря!)
9.Стойко
10.Евгени

- тяхната:
n число - всички останали

Искам да кажа за начало, че това беше едно наистина много страхотно море, микс от клубни вечери, посрещане на изгрева, стане на плажа, фащане на тен, изгаряне, боледуване, пиянстване, влачене на други пияни, лудо подскачане във всички дискотеки, шопингуване, много музика, сладки приказки в 3 ч. през нощта, влюбване, къпане в морето докато вали, сприятеляване, подновяване на стари приятелства, учене на нов език, недостиг на сън, мамбене, фалшиви викове "Пожар, пожар!" в 7 сутринта, безкрайни пътувания с автобус, безброй ухапвания от комари, безброй комари... :)

Дейсвие:

Ами знааачи пътуването беше мнооооого дълго, наистина, много. Беше горещо, скучно, фрашкано с хора , нямах батерии за плейъра и накрая стигнах до състояние в което от скука и убити мозъчни клетки си пеех " Тъпи гадни комари, сичките шви избия, с брадва " на мелодията на "калино моме".Че и задръстване по пътя имаше, мама му дайба!
Самия курортен комплекс не представляваше нищо особено - беше даже гадно, малко тясно и храната в стола беше отвратителна.но на кого му пука когато е на море с хората които обича?!
Горкия Тошко - падна му се да е сам в стая с 4 други момичета и да изпълнява заповеди от рода на "Тошко излез от стаята че искам да се преолека", но той беше много мил (и изпълнителен) през цялого време. Благодаря ти, Тошко!
Първата вечер отидохме с класа на някаква дискотека в Приморско - Луксор. Бяхме с класа и бяхме с учителка, а самата дискотека беше така да се каже "фешънска" но това не ни попречи всички да избочим на дансинга, да крещим, мятаме се, скачаме и прочие. Беше забавно :) Нашите съученици някак си бяха успели да изпият 3-4 човека 65 текили така че имаше доста пияни и драйфания, влачехме ги час и половина до хотела и ... ами беше ужасно. Но и криво разбрана комедия зя някои.Комедия, хаха - да.Диалог м/у даскалката и Тихомир (26 текили) по време на опита на 2 силни момчета да го изправят на 2 крака (той беше на 4):
- Тихомире, ставай веднага от земята, това не е място за спане!
- Къде пише?!

:) Ами общо взето следващите дни прекарахме отделени от класа и от даскалката, сутринта отивахме на плаж, правехме си снимки, който като го проявим ще ви ги дам някак си, къпахме се в морето, слушахме многото музика, ядохме сладолед, играхме пражен волейбол, рисувахме, наваксвахме пропуснатите часове за сън на плажа, заравяхме се в пясъка, плувахме под водата, усмихвахме се, радвахме се, смяхме се, разхождахме се с шапка на цветни петна :) , хващахме тен, понякога изгаряхме, пяхме, пяхме "Клетва", правехме замъци от пясък, Радо го направихме на голяма русалка с големи бомби :).
На обед... обядвахме (по скоро се оплаквахме ква е тая пумия), след това отивахме пак на плаж, или произволни. Гледахме и малко да поспим, нали знаете - да имаме сили за вечерта.
Вечерта - нали ви казвам - обикаляхме по клубчетата, намерихме си даже и едно много яко - drum`n`bass & jazz клубче, много беше сладко! :) Веднъж саже останахме цялата нощ на плажа да да видим прословутия морски изгрев и ооо! колсо беше красив! :) Слънцето изгря точно в 6 без нещо от най-централната част на морето и беше едно такова розово, червено, оранжево... уау! Ама не беше само то най-красивото нещо за вечерта. Бяха още и падащите зведи! Не мога да ви опиша колко е красиво! Никога през живота си не бях виждала падаща звезда, а през онази вечер видях цели 7!Е те другите видяхя около 30, ама това няма значение, моите си бяха мои и бяха хилади пъти по-красиви :) Чудя дали да споделя че бях толкова зашеметена, че забравих да си пожелая нещо...? А и да - да ви предупредя, може да не ви се вярва, но беше БЕЗУМНО студено аз бях с незнам колко си суичъра и пак ми беше адски студено. И на сутринта за поредна изненада като се развидели на пясъка точно до нас беше направен един огромен пясъчен ... хуй. Добър ден, това притеснява ли ви?

Епилог: сега си седя у нас и , по дяволите, писна ми да го пиша това, пиша го вече повече от час, тъй че го кръщавам Приморско 1, като се седя за нещо, което си струва да бъде разказано ще го постна тук. :)

Приказка

2006-07-21T23:12:00.001+03:00

Искам да ви разкажа една история.
За едно дърво.
И за един човек.
Значи... вървял си човекът и... видял едно дърво.
Дърво ли? Ами да.
Човекът бил глупав. И сляп.
Видял само стъблото. На дървото, кое още!
После човекът се качил на тавана на блока срещу дървото.
Блокът бил 9-етажен.
Тогава човека забелязъл... ами че Дървото е по-високо от блока...
Много
Достатъчно.
И чак тогава Човекът обърнал внимание на Дървото. На всеки един клон. И всяко едно листо.
И чак тогава Човекът разбрал колко сляп e бил.

На Радо.

beer power

2006-07-20T23:21:00.000+03:00

хохохо: the beer power!
wow!
лека нощ.
ива, обичам те!

insomnia

2006-07-20T10:42:00.000+03:00

Ще попия абсолютно всичко.
Всяка разочарование.
Боли, задушавам се.
бооолиииии
усмихвам се.
всеки белег разказва някаква история.
не чувствам.
боли.
най-тъпото е че не знам къде ще му излизи краят.
всеки има някакъв страх.мисля че моят е от неизвестното.
а по дяволите тооолкова боли!
искам да изпищя, искам да се строполя в прашна земя от агония... а....
...а знам че само ще мълча и ще казвам "всичко e наред"
сила ли, или слабост?
има ли значение.
важното e че толкова боли.ще ми се нещата да не се бяха рзвивали по този начин.
малко... от онова... толкова ли е много?
или просто се опитвам да взема нещо недостижимо
пръстите ми не могат да спрат да се влачат изморени по клавишите.
изморена...
искам да заспя..
...вечен сън

Море и нещо повече

2006-07-20T09:41:00.000+03:00

Йеее!Не утре, ами вдругиден заминаваме на лагер с класа и не само!!!Ще бъдем в някъв комплекс Хелиус който е, ама не точно, в Приморско.Аз и Деница сме се разбрали да вземем много музика - аз:касетофон, дискове, мп3плеър тя:дискове, кейс а и сме се разбрали с още няколко човека и те да вземат нещичко. Тишината е красива, ама 7 дена бяла тишина... не, мерси.
Вече усещам соления вкус на морето, сигурна съм, че това ще бъде едно мнооого шеметно лято!
Пък и ще сме си все готини хора - аз, Деница, Жоро, Цеци, Галин, Венци, Пламен, Стили, Добо (даже!) , Радослав, Габи, Емилия, Никсъна, и още ехей-колко! А и надзирателя - г-жа Вълева!!! - йо-хо-хо! (миналата година тя ми каза, че съм "крава за разплод" "тъпа" "разглезено дете" "лигава" и още куп такива епитети)

еммм, много ми е интересно кво ще напиша като се върна от морето в този блог, айде, тва е.

брък-карък

2006-07-19T15:54:00.000+03:00

Бръм - бръм.
Бръм-бръм-брам.
Брим-бром-брем-брък.
Брък-карък.
Трипъл-дрипъл-кря-кря.
Джмок!
Б-б-б-били-Уили!
Окля-дрибъл-крос!
дрям-хрян-кишу.

(мисля, че за това е виновно обгазяването.)

бримка-дрямка.
чачо-мачо.

(да му мисли Евгени Желев)

П.С. - днеска татко ме нарече "Купест облак"

Отдушник

2006-07-15T12:08:00.001+03:00

Добър ден, здравейте, аз съм Симона, приятно ми е.
Предполагам, че като за първи пост сега трябва да се представя, но видите ли, това ми се струва твъърде скучно (пък и като за първи пост).Важно ли е КОЙ при положение че има и Как (не беше трудно) Кога (но за това пък късно) Колко (???) и най-важното Защо. Защото идеята за блог от твърде много време ми се струваше твърде глупава и защото твърде много хора имаха твърде много блогове е твърде много други хора като хиени дебнеха първите твърде много хора, за да прочетат техните твърде блогове.Това май е достатъчно.И достатъчно и за да създам свой си блог.
Може би нямам нещо много специално или много важно, или много заинтригуващо, което да кажа на света, но по дяволите не ми харесва и варианта с мълчането.И съм на път да изпищя всичко, което желая.Точно затова те създадох блогче :)